sundry

Не знам защо животът непрекъснато ме сблъсква с мъже с огромно его. Хем имам проблем с мъжки авторитет – по default ми е неприятен, защото не възприемам мъжа в такава роля (daddy issues and whatnot), хем всеки път страшно се насмитам и не успявам да се опълча или барем да заявя позиция. Грр!

Вече по-скоро вяло отбелязвам факта, че нещата около книгата ми не се получават така, както искам. Това няма нищо общо със съдържанието или с нещо, което аз съм направила, а с всички останали замесени.

Оплаках се!

Тези дни си мисля за птици и шестици на Вечерница. Не толкова заради стихотворението, а заради заглавието. Мисля си за това да си много добър, но не отличен. Може би проблемът ми не е с мъжете с голямо его, проблемът ми, както винаги, е с моето его.

И все пак петицата е хубава оценка, числото пет ми е любимо. Има нещо кръгло в него. Нещо кратко и приемливо. Нещо в мир със себе си.

И тази песен, защото сънувах, че танцувам на нея. Много обичам да сънувам песен.