пауза

Чета един блог, който много харесвам, и усещам, че не мога да правя нищо конкретно. Изцедена съм.

Вятърът цял ден шумоли, все едно е септември. Какво ли не бих дала да е септември, въздухът да мирише на пепел. Всъщност нямам чак такъв проблем с тишината на лятото. Нека идва.

Прецъквам обяви за апартаменти просто така, дежурно.

Гладна съм, трябва да си разчистя гардероба и още един милион неща. Вероятно и днес няма да е денят, в който ги върша. Не мога да наваксам.

Отдавна не се чувствам безсмъртна, но тези дни се чувствам особено смъртна. Без това да има някакъв драматичен нюанс, просто хората умират, това е.

Ще изпуша една цигара и ще се обадя на баба си.