Monthly Archives: July 2020

11 години

Дом, убежище, скривалище, кошче за емоционалните ми изблици, хроника на тийнейджърските ми години, на двайсетте ми и ще видим на какво още. Сприятеляване, разприятеляване, влюбване и разлюбване, страх, смях, много неуместни намеци, понякога откровени глупости. Мястото, където идвам, когато ме е страх или съм гневна, или тъжна; и по-рядко, когато съм щастлива, защото щастието се опълчва на езика. Тук всичко е странно спокойно, утихнало – дори когато темата е драматична (а кога ли не е!). Оставям части от себе си, които след това трудно си спомням. Винаги съм изненадана, когато се чета. Все едно не съм аз, все едно няма как да съм написала всичко това.

Радвам се, че покрай този блог съм се запознала с някои чудесни хора. Изпитвам срам всеки път, в който някой ми каже, че е чел нещо тук, но се надявам поне един човек да се е припознал в нещата, които съм писала, и да му е олекнало от това. Не съжалявам за прекаленото споделяне, каквото и да означава това. Получавала съм доста такива коментари (предимно от хора, които влизат редовно да чета какво съм overshare-нала), но те вече не ме касаят. Искам да допълня, че в този блог има място само за един егоцентрик и ще трябва да съм аз.

Харесва ми това място да съществува. Въпреки всичко. Въпреки че с годините нещата, които не мога да кажа тук, са все повече. Обичам го и ще остана, докато ми се пише. Или колкото ми е писано.