me suelto en el deshacer

Ходя на протестите всеки ден, защото намирам смисъл. Не бих искала да убеждавам никого в която и да е кауза. Държа да отбележа, че това ми е неприсъщо, обикновено държа всички да са съгласни с мен. Опитвам се да се отърва от този навик, редом с други тъпи навици – като порива да превъзпитавам, да променям. Не че някой особено се поддава на тези ми желания така или иначе. Хората имат право да са обезверени, да не знаят, да не им пука и е най-добре най-сетне да млъкна и да ги оставя да си живеят живота. Не отговарям за никого.

Тълпата за пръв път не ме ужасява, а екзалтира. Колкото и да съм изморена, на протеста живвам. Знам, че рано или късно и това ще ме измори, но все още имам надежда. Не ме е срам, че съм по-осъзната сега, отколкото бях преди седем години.

Няма поанта. Надявам се да съумея да съчетая непримиримостта си с решението да не опитвам да променям каквото и да е насила. Надявам се с хората, с които се разминаваме сега, да се срещнем отново някъде по пътя.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s