дълбоки морета ни правят сами

Снощи бях на представление по текстове на Димитър Воев. Беше наистина красиво – искрено, без поза. А изпълнението на Тъмна земя бе вероятно най-хубавото, което съм чувала.

И както си седях и слушах, осъзнах, че винаги ще се чувствам, поне в известна степен, сама. Не бях сама там. Но има част от мен, която винаги ще е сама. Сигурно е така за всички; има толкова много хора, че е невъзможно да си единствен в каквото и да е. Този момент обаче си беше само мой и ми донесе облекчение.

Иначе нищо ново под слънцето. Чакам да дойде септември и искам да чуя някоя страхотна песен. Такава, от която да настръхна, както настръхнах и снощи. Пратете ми песен!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s