Животът невинаги излиза какъвто ни се ще. Нещата са такива, каквито са, и всичко е наред.*

Разни чудесни възможности се отварят пред мен напоследък. Бих искала да кажа, че заслугата е моя… и всъщност заслугата е моя, чия да е?

Добре знаем, че съм голяма комплексарка и смотла, и е напълно незакономерно сега да напиша това, вместо да обяснявам колко съм зле. Както и да е, пътят е страшен и тъй нататък, но на мен толкова ми писна да ме е страх.

Обожавам есента, защото винаги ми идва енергия за живот и вдъхновение да се занимавам с какво ли не. Започвам да се отърсвам от усещането, че нищо не предстои, напротив. Има още МНОГО да се случва тепърва и силно се надявам втората половина на това ужасно сътресение, 20-те години, да бъде по-добрата половина. Много ми се иска да откривам повече неща, които да усещам като свои, повече неща, които ме карат да се чувствам добре, повече неща, за които да мисля с нетърпение. Повече такива емоции и по-малко тръшкане за обичайните житейски несправедливости. Но аз съм едно непримиримо мрънкало, така че не обещавам.

Радвам се, че разумът ми надделява на повече фронтове напоследък. Не че рационализирам всичко или съм особено прагматична, но се старая да мисля за себе си. Това е ново.

Изпитвам и малко тъга, но тя е неизбежна. Правилният избор невинаги е най-лесен. Не защото всичко е за сметка на друго, а точно защото не е. Някои неща са неповторими. And I feel painfully human.

* Напълно възможно е да се цитирам.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s