огледало в огледало в огледало

Не знам какво гледам в огледалото. В различни моменти от деня виждам родителите си, в повечето време виждам версията на себе си, която познавам единствено аз. Това, което виждат другите, е друго. Някои черти на собственото ми изражение винаги ще бъдат непознати за мен: вбесения поглед, смеха, забелването на очите, което правя почти по инерция.

Веднъж минах транзит през едно огледало и сякаш зърнах майка си в отражението. Това ме изненада, защото ние не си приличаме визуално. Или кой знае. Но така, без грим, с коса, прихваната от шнола, все едно гледах нея.

По-често обаче виждам твоето изражение, твоя нос. Когато погледна в огледалото, сякаш виждам всичко, което нямам: хубава коса, зелени очи и теб, татко. Честит рожден ден.