огледало в огледало в огледало

Не знам какво гледам в огледалото. В различни моменти от деня виждам родителите си, в повечето време виждам версията на себе си, която познавам единствено аз. Това, което виждат другите, е друго. Някои черти на собственото ми изражение винаги ще бъдат непознати за мен: вбесения поглед, смеха, забелването на очите, което правя почти по инерция.

Веднъж минах транзит през едно огледало и сякаш зърнах майка си в отражението. Това ме изненада, защото ние не си приличаме визуално. Или кой знае. Но така, без грим, с коса, прихваната от шнола, все едно гледах нея.

По-често обаче виждам твоето изражение, твоя нос. Когато погледна в огледалото, сякаш виждам всичко, което нямам: хубава коса, зелени очи и теб, татко. Честит рожден ден.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s