Чернови

Разчиствам архива от 2020 г. Както се вижда, постоянният ми конфликт със себе си остана неразрешен и през тази година. Но съм на пътя и само това има значение.
А сега да видим какво съм приказвала под сурдинка:

Завършваш задачата и не се обръщаш назад.

*

С любопитство забелязвам колко неща спират да имат значение за мен покрай книгата. Мнението (или липсата на мнение) на хора, които съм смятала за авторитети, се оказва ненужно на фона на съобщенията от хора, чието писане харесвам искрено, и които ме потърсиха, за да ми споделят добрите си впечатления.

*

Аз не съм само неизбежните си провали.

*

Няма нищо лошо в средата.

*

Първо се ядосваш, после се разплакваш и накрая просто спира да ти пука.

*

Ядът се превръща в тъга, тъгата в горчивина.

*

Оглеждам се наоколо. Приятелите ми, решенията им. Какво бих направила аз? Колко от решенията ни съвпадат?

*

Има периоди в годината, които са много наситени откъм спомени: нещо се е случвало по това време някога. Давам си сметка, че да си спомняш, не значи да ти липсва, но спомените никога не са били толкова ярки и достъпни, колкото сега; малко носталгия е неизбежна. Обичам секциите on this day и archive, но все по-често ми се случва да ми подсказват неща, които ми е трудно да си спомня наистина. Какво съм изпитвала тогава, какво съм мислела. Спомням ли си наистина нещо повече от това, което съм снимала? Осъзнавам, че има периоди, на които приписвам огромно значение, а всъщност изобщо не помня добре.

*

Снощи си мислех колко лесно би било, ако можеше човек да знае кой ще е най-лошият ден в живота му. Ей така, като хороскоп. Да е ясно и после да продължиш напред спокойно, че най-лошото е вече зад гърба ти. Разбира се, идеята е ужасна, но дай драма, както каза Иван Юруков.

*

Такъв е животът? Перфекционизмът ми не може да приеме подобно нещо.

*

Как се става самоуверена жена?

*

любовта е дълготърпелива,
но да не прекаляваме

*

I just needed to be the one.

*

Не мога да съм всяка жена и да съм Жената едновременно.

*

Срамът от писането. Срам, срам, срам.

*

Чувствам се доста непривлекателна, не само защото ми се струва, че остарявам, но и защото си давам сметка, че външният ми вид не е най-голямото ми предимство.

*

Ненавиждам несериозността.

*

Косата ми порасна малко, терасата ми вече не е празна.

*

Свикване с наличното. Всъщност няма нищо нередно в това редакцията и преводът да са ми по-приятни и да ми се отдават повече от писането.

*

Днес за пореден път се случи така, че си изпуснах нервите за нещо абсолютно незначително и сътворих излишна драма. Детето в мен се разрева и тотално ме погълна за няколко минути.

*

Искам просто ПОСТОЯННО да вали! И да е мрачно!

*

Така ми се иска да направя някоя тъпотия, да не живея толкова внимателно.

*

Човек е загадка, затворена в себе си.

*

Все още всичко може да бъде започнато отначало.

*

Що за човек съм аз, защо винаги мисля, че всичко е моя работа, всичко е моя отговорност, всичко трябва да оправям аз – отношения, гафове. Със сигурност не го правя, за да облекча другите –  не съм толкова благородна.

*

Ако искаш да си щастлив – бъди, както е казал класикът. Съжалявам, Лев Николаевич, винаги съм мислела това за несериозно, но може би си прав.

*

And you’re welcome to get the fuck out of here!

*

Често сънувам, че се срещаме някъде. Винаги на път или на някакъв бряг, но със сигурност на непознато място. В съня ми винаги сме други – пораснали. Не говорим особено, няма и нужда. Сега сме свободни от привичките на времето. Посягам да видя дали сме чужди. Не сме. Някои неща просто не се променят.

*

Нищо не се е случило, но суперсилата ми е сама да се вадя от равновесие, затова днес, докато седях на пода, подгънала дългата си пола, и кротко подреждах чорапите, не издържах и се разплаках.

Нямах криза, мотив, просто тъп ден.

*

The only thing I can do: let the memory linger.

*

Екстаз и тревога. Това е новото нормално.

*

I was there first!

*

shit happens. boy, does it!

*

Дните се сливат, чувствам се разпиляна.

*

Късно е за бога от машината,
мантрите звучат насилено.

*

Ставам все по-голям интроверт и темерут с годините.

*

Когато отново се срещнем, ще е пролет.

*

Аре, бе, Габриела, животът минá.

*

Аз съм една смотана жена.

*

Шофьорът на такси беше прав. Това е моята година.