Anne Sexton, Her Kind

she started smoking poetry

Излизала съм като вещица обладана,
в мрака, на лов, по-безстрашна нощем,
за зло мечтая, една по една обикалям
тия банални къщи с светещи прозорци:
самотна, с дванайсет пръста, полудяла.
Не е жена това – не точно.
Аз като нея съм живяла.

Открила съм топъл подслон в тая гора,
запълнила с посуда, месни късове, лавици,
килери, коприни, неизброими блага;
приготвила вечеря за елфи и пиявици:
с вайкане връщам всички по места.
Такава жена е вечно зле разбрана.
Аз като нея съм живяла.

Водачо, возила съм се в твоята двуколка
и махала с голи ръце на селата наоколо,
научила последните светли пътища, оцеляла
на пламъците ти, захапали бедрото
ми, гръбнакът ми се пука на колелото.
Жена като тази не се бои от смъртта.
Аз като нея съм живяла.

(Това стихотворение звучи измамно лесно в оригинал. Мотках го месеци наред и сега, въпреки че има какво да се желае, го пускам да…

View original post 3 more words

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s