Кураж
Виждаме го в дребните неща.
Първата стъпка на детето,
величава като земетресение.
Първият път, в който караш колело
и се претърколиш на тротоара.
Първото ошамарване, когато сърцето ти
се отправя на път съвсем самò.
Когато те наричаха лигла
или бедна, или дебеланка, или луда
и така те превръщаха в извънземно,
ти пи киселината им
и прикри станалото.
По-нататък,
ако си се сблъскала със смъртта на бомби и куршуми,
не си развявала знаме,
само шапката си, с която
си прикрила сърцето си.
Не помилва слабостта в себе си,
макар тя да си беше там.
Куражът ти бе малък въглен,
който преглъщаше отново и отново.
Ако приятел те е спасил
и погубил себе си в деянието,
тук не става дума за кураж,
а за любов; проста като пяна за бръснене.
По-нататък,
ако си преживяла голямо отчаяние,
си го преживяла сама,
от пожара ти е дошла сила
да отместиш отломките на сърцето…
View original post 90 more words
