Би трябвало да съм тъжна – и действително съм. Снощи се разплаках, което рядко ми се случва, откакто съм непрекъснато напрегната. Там е работата, когато си постоянно разтревожен, е трудно да се разплачеш, трудно е да изпиташ каквото и да е друго, освен тревога. Най-лошото е това: тревогата граби от всички други емоции. Просто не остава място за тях. Но снощи се разплаках и това, че не пророних една-две сълзи, както обикновено, а усещах горещите вадички по лицето си, ми донесе облекчение.

Междувременно обаче има моменти, в които се смея или се разсейвам, и изпитвам вина, че не съм постоянно тъжна.

Може би така човек оцелява. Но така ми се ще поне веднъж да не чувствах всичко постоянно, а да почувствам нещо и да приключа с него. Все едно, този урок го научихме още преди години, тъгата не е линейна.

Надявам се всичко да се оправи, каквото и да означава това.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s