Monthly Archives: January 2021

Би трябвало да съм тъжна – и действително съм. Снощи се разплаках, което рядко ми се случва, откакто съм непрекъснато напрегната. Там е работата, когато си постоянно разтревожен, е трудно да се разплачеш, трудно е да изпиташ каквото и да е друго, освен тревога. Най-лошото е това: тревогата граби от всички други емоции. Просто не остава място за тях. Но снощи се разплаках и това, че не пророних една-две сълзи, както обикновено, а усещах горещите вадички по лицето си, ми донесе облекчение.

Междувременно обаче има моменти, в които се смея или се разсейвам, и изпитвам вина, че не съм постоянно тъжна.

Може би така човек оцелява. Но така ми се ще поне веднъж да не чувствах всичко постоянно, а да почувствам нещо и да приключа с него. Все едно, този урок го научихме още преди години, тъгата не е линейна.

Надявам се всичко да се оправи, каквото и да означава това.

из Falling, Colin Thubron

… Вчера отново обсъждахме работата ми и той предложи да направя Луцифер красив, за да ме подразни. „Само така се задействаш – каза. – Не приемаш грозотата“.

Казва го от любов, знам, но прокарва пръсти по рамката, там, където е раят, казва, че го омагьосва, и се чувствам като реалност, към която се връща, сякаш целият този стремеж към статии и интервюта е просто нещо, което прави в свободното си време. Казва, че с мен кръгът се затваря, сякаш не би могъл да избяга отново, макар че знам, че ще го направи. Ужасяващо е, но понякога, когато е с мен и е много близо, усещам как се паникьосва, че след минута ще изчезне, че ми е даден само назаем отнякъде другаде. Мили боже, наистина звучи абсурдно, трябва да съм благодарна за тези нощи и разбира се, че съм, благодарна съм. Чудя се защо ме обича. Гледам го как е коленичил над мен и ми шепне думи, които, ако не бяхме в леглото, щяха да звучат идиотски, а ако имам късмет, виждам красотата си в очите му (със сигурност не я виждам никъде другаде). По-късно си мисля: кога ли ще забележи? Но в този момент той вече спи дълбоко, легнал върху мен, има голямо чело и тъмни очи, добре изглеждащ мъж, да (нищо че отрича).

Ако някога се омъжа, ще настоявам да имам две деца. Никой не трябва да оцелява като само дете, освен това аз бях дебела. Баща ми ме наричаше „онази там“; искал е син. Сега разбирам, че и двамата ми родители са имали някакви проблеми, но е твърде късно и този път сама трябва да преправиш света.

Само сънищата ми напомнят за предишния свят. Преди ги споделях с приятелка от училище, която сънуваше същите неща като мен: сякаш имаше споделена земя на подобни сънища, за която ти трябваше пропуск.

Нашият пропуск беше грозотата. Сънищата ни бяха пълни с нея. Приятелката ми бе обезобразена от ягодовочервен белег и имах чувството, че си го делим.

Миналата седмица, когато Марк го нямаше, сънувах, че правя любов с мъж: с хубав мъж. След известно време седнах на разстояние от него и го попитах: „Не виждаш ли, че съм грозна?“ По-късно той ме изостави и почувствах странен покой.

Хрумна ми нещо ново за Луцифер. Мисля, че трябва да си остане така: прозрачнобял, като празно място. Раят е с цвят на пламък. Адът е празно място.

—

//Винаги превеждам, когато имам да уча.

i’ll get funny again

i’m trying to resist the everlasting urge to do something other than what i absolutely must. i know, i know, i always say this and then i go and do everything at once as if i have some masochistic need to be constantly tired.

lately, i’ve been very uninspired. so i’ve been thinking about doing things i’ve never done this year. or things i’ve postponed. i’m actually thinking of joining a Spanish course (yeah i know i’ve had an affair with several languages already but it appears i still remember what i’ve learned in high school) (also, who’s counting). the other night i went to an improvised poetry reading, made a terribly inappropriate joke (but very funny, i’m told) while at it and had fun. and fun is something i desperately need.

i’ve been going over my relationships with some of the people closest to me. it pains me to say this, but i’m a complete pushover sometimes. no matter how long i’ve known some people, i remain incredibly inadequate in standing my own ground and making a statement without apologizing. i question my opinions too damn much and i always wonder if i’m actually right about anything, and if i actually know what i know.

i wish i could be electric again. i used to have so much charge. i used to be a powerbank, remember? i used to be funny and i used to sound like myself.

i’ve been craving light, spring and live music, and i think i should write more often.