След снощния разговор със С. до 1 след полунощ просто ми идва спонтанно да изразя колко невъобразимо велики са всичките ми приятели, колко магически различни са и колко много ги обичам. Без тях животът щеше да е непосилен, немислим и непоносим.

Every once in a while, I have these extremely vivid dreams… they’re so realistic and logical. And tonight, my dream didn’t seem weird or unsound at all when I woke up. I remember being at my grandparents’ house, running up the stairs to tell everyone breakfast’s ready. I was wearing that red t-shirt I bought in Lisbon, the one I still wear at home. It was a pretty good investment, actually, hasn’t aged much, except for that stain it has from when I was still living in Portugal (note to self: never use acetone nail polish remover again). In truth, my grandmother sold this house, so I’ll never be able to go back… but I truly loved it. I wish I could live there. It had the most beautiful rooftop terrace; I always imagined I’d watch the stars or do some other cheesy activity with a loved one there one day. There was also a mirror in the hall that led to the bathroom, and I glanced at myself while I was running, and my legs were very thin. I keep forgetting this is what I look like now. I haven’t been this thin in years.

Anyway, I suddenly found myself at your apartment. You were not living there anymore, though. You’d left so much stuff, I wondered why. I knew you were alive, so there was some reason for you leaving all this behind, I thought. Of course, I thought you’d done that for me. And among all this stuff, I began looking for something with your mother. She told me you’d left a letter for me somewhere. In a bottle. That’s right, a message in a bottle. I thought she was kidding, but I checked the bottles (and a lot of bottles there were) for it. Finally, I found it, which is very odd for a dream… I never find what I’m looking for in a dream. So I open the bottle, and I read the letter, and it says Happy birthday, blah-blah. I remember the pain of such indirect communication. I remember thinking, there’s no point in responding, you didn’t care about my response. Perhaps you thought it was enough, but I did recognize, even in the dream, that, excruciatingly, for me it wasn’t. When I woke up, I realized what I dreamt about has, indeed, happened in real life years ago. You, me, a birthday wish. You, wishing me a happy birthday. Me, numb.

//

Struckstart

Вчера, докато тичах, явно най-после успях да регулирам дишането си – без целенасочено усилие. Това освободи пространство да мисля. Оказва се, че дробът ми не е толкова дроб, колкото предполагах. Докато обикалях парка, разсъждавах над доста неща, но основното е следното. Чудесно е, че тялото помни, но още по-хубаво е, че душата – също.

//Плейлистът ми за тичане не е много вълнуващ, затова споделям друг, с който се гордея – за дълги песни (над 7 минути). Уви, любимата ми Love Like A Sunset в спотифай е разделена на две, затова не съм я сложила. Няма я и умопомрачителната Sweep на Blue Foundation. Направила съм плейлиста съвместен/отворен, така че всеки може да добавя. Ако се сетите за нещо, не се колебайте. ;>

Колко малко дават някои хора, а колко много очакват в замяна.

in case you forgot

Аз съм умна, талантлива жена. Нищо не ми се опира. Работя до откат, съвестна и отговорна съм. Нещата, с които се занимавам, ми се отдават. Пиша добре, дори повече от добре; добре и превеждам. Мога да преживея всичко. Хора(та) ме харесват, някои даже ме обичат. Сприятелявам се лесно. Добър слушател съм. Познати и непознати се обръщат към мен за съвет, рамо, помощ. Аз съм пристанище за всякакви проблеми и самоти. Щедра съм. Правя всичко за близките си. Способна съм да направя компромис с какво ли не. Умея да прощавам. Имам хубави ръце и здрави зъби. Дикцията ми е супер, гласът ми става за радио. Дори не пея фалшиво. Езиците много ми вървят. Имам абсолютно ненужния талант да познавам коя песен започва по първите секунди от нея. Забавна съм, всякакви хора са ми го казвали, заради това си позволявам да го вярвам. Мисля, че въпреки някои провали тук-там, съм добър човек.

Освен това съм твърдоглава до степен опротивяване. Много съм рязка към хора, които не изповядват моята „истина“. Способна съм да подпаля за секунди и да помета всичко със себе си (и буквално: немалко неща съм изпотрошила в гнева си). Понякога говоря ужасни неща на близките си. Изпитвам огорчение от някои неща и понякога го заявявам по начин, който не е уместен. Псувам (доста). Не мога да карам колело, нито кола; мога да плувам само колкото да не се удавя. Пълна скръб съм по математика и история. Правя забележки на хора, които не познавам. Аз съм съученичката, която се обажда в час, без да вдига ръка. Влизам в безсмислени дискусии във фейсбук. Безкомпромисна съм със себе си. След като я съсипах с оскъдно хранене и стрес, косата ми е най-тъпото нещо в мен. Нищо не разбирам от изкуство. Откакто започнах да уча магистратура и да превеждам извън основната си работа, не чета достатъчно. Мнителна съм. Тревожността ми удря тавана почти през ден. Мразя да готвя. Имам навика да се обсебвам и да обсебвам. Гласът ми звучи претенциозно и високомерно. Бъркам ударения на думи, които знам. Правя ужасно първо впечатление. Пуша като вълка от Ну, погоди. Сигурна съм, че има хора, за които съм ужасен човек.

И не че някой пита, но за всичко това проблемът си е само мой.