Вчера, докато тичах, явно най-после успях да регулирам дишането си – без целенасочено усилие. Това освободи пространство да мисля. Оказва се, че дробът ми не е толкова дроб, колкото предполагах. Докато обикалях парка, разсъждавах над доста неща, но основното е следното. Чудесно е, че тялото помни, но още по-хубаво е, че душата – също.
//Плейлистът ми за тичане не е много вълнуващ, затова споделям друг, с който се гордея – за дълги песни (над 7 минути). Уви, любимата ми Love Like A Sunset в спотифай е разделена на две, затова не съм я сложила. Няма я и умопомрачителната Sweep на Blue Foundation. Направила съм плейлиста съвместен/отворен, така че всеки може да добавя. Ако се сетите за нещо, не се колебайте. ;>
времето тук блика на тласъци – като петрола 