След снощния разговор със С. до 1 след полунощ просто ми идва спонтанно да изразя колко невъобразимо велики са всичките ми приятели, колко магически различни са и колко много ги обичам. Без тях животът щеше да е непосилен, немислим и непоносим.

One thought on “

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s