След снощния разговор със С. до 1 след полунощ просто ми идва спонтанно да изразя колко невъобразимо велики са всичките ми приятели, колко магически различни са и колко много ги обичам. Без тях животът щеше да е непосилен, немислим и непоносим.
След снощния разговор със С. до 1 след полунощ просто ми идва спонтанно да изразя колко невъобразимо велики са всичките ми приятели, колко магически различни са и колко много ги обичам. Без тях животът щеше да е непосилен, немислим и непоносим.
времето тук блика на тласъци – като петрола 
<3 same