Кое неравенство е винаги вярно?

Първото тримесечие върви към своя естествен конец и разчиствам черновите. Защо не ги казвам тези неща, когато ги чувствам, какво чакам, защо си мисля, че всичко ще допиша някога… Няма други моменти, няма друго време, всичко е сега.

януари

Ако трябва, ще започна отначало.

Имах приятелка (имах приятелка звучи ужасно, малко като имах едно гадже, но миналото време е факт), която пише завоалирано за нещата, които чувства. Разказите ѝ са чудесни и знам, че винаги има нещо от личната ѝ история в тях, дори когато не се разбира. И колко хубаво е, че не се разбира! Винаги съм се възхищавала на умението човек да пише непрозрачно.

Тези дни се чувствам много глупава и неосъществена. Имам чувството, че нищо не съм направила, докато връстниците ми дръпнаха напред. Сравнявам се по много грешни критерии, но чувството е чувство. Мисля си това, докато бъркам нещо за обяд и си припявам Bloodbuzz Ohio над тенджерата. Да, чувството е чувство. Но всяко чувство минава.

Трета поредна нощ се будя от кошмар в средата на нощта. Сутрин ставам и се питам Това ли е животът?

Ние ли избираме животите си, или те избират нас?

there’s no emotional schedule to live by

Въобще порастването е съпътствано от приемането на толкова много неслучили се неща, че се чудя как не скърбим постоянно.

февруари

Нищо не идва само.

Без колко неща се учим да живеем? Без всичко ли можем?

У мен започва да зрее една еретична мисъл. Не съм аз проблемът.

И престани да се сравняваш, с нищо не отстъпваш на никого.

Няма срок. Някои неща са завинаги.

Няма нужда всичко да се напомня и да се обяснява.

март

Може би е окей да скърбиш за самата себе си.

Не си по-малко жена от това.

Ето ме, в праймтайма, една жена на почти 26. Най-хубавите години от живота ми! Най-доброто предстои! Още си толкова млада! Булшит.

Тялото не лъже.

Толкова сила в просто не ме интересува.

Ако ти е студено, затвори го тоя прозорец и не забравяй, че винаги, винаги, винаги има какво да се направи.

Страхът е назован, но това не носи никаква утеха. Както с повечето страхове, и този вероятно няма да се сбъдне, така че трябва да открия начин да го разреша през несбъдването.

Никой не иска да те нарани.

Falling swiftly overboard

От време на време из стаята се разнася птича песен. Само от време на време, защото още е март и пространството не е готово да понесе толкова категорични заявки за смяна на времето. Прозорецът гледа на изток, това ме напряга. Обичам намеците за пролет, но винаги жадувам сянката. Защо ли си мисля, че това е повече реалност, отколкото метафора. Търся раната, търся раната, търся раната. Скоро за втори път имах паник атака и да, много са различни с тревогата. Паниката е рязка, поглъщаща, след нея рязко ти се доспива. Тялото е абсолютно изтощено. Тревогата е по-тиха, дълбае бавно, но сигурно, бълбука си нещо там, може да вършиш това-онова, докато трае, но ако не внимаваш, изкипява; чистенето е досадно, бавно и трудно. В главата ми се готви малка революция: чудя се дали най-сетне просто да не призная, че тревожността е неизкоренима част от мен, че аз съм такава и толкова, дали това ще обезсили усещането, или ще послужи като двигател… И все пак аз съм такава, но не съм само такава. Светът е пълен с изходи.

I’ve been the daughter, and surely, I’ll become the mother

Някой ден ще пусна пост с най-най-най-любимите си сцени от сериали (имам колекция), но днес – това.

Yes, I worked my ass off to get where I am. And I wanted it. I wanted to be something. I wanted to mean something in this world. I didn’t know that was a fucking crime. Life isn’t perfect, okay, baby? We don’t get everything we want. You’re young, you know? Go make the life that you want, and you see how fucking easy it is.

I never said I was deep

Досега гледах профила на една много талантлива жена, която снима приказно. И за пореден път си давам сметка колко важна е за мен красотата. Не е от зодията, макар че що па не. Обичам да гледам красиви неща, с възхита гледам някои снимки (съжалявам, звучи профанно и вулгарно сигурно, но фотографията ми въздейства повече от рисунката), някои гледки, някои хора. Просто защото са много красиви. Като оня диалог. Щеше ли да ме харесаш, ако бях грозна. Не знам. Как не знаеш, това е грубо. Не, просто не е лицемерно.

Та и аз така. Обичам красивите неща, не мога да лицемернича по този въпрос. Пък и за какво? И то точно тук. И като казах лицемерно, тази седмица съм на един уъркшоп (отвратителна дума, но и ателие ме дразни) по превод. Срещите са в Зуум и виждам хората само на видео, та впечатленията ми не са много обективни, даже сега сигурно ще прозвуча малко злобно. Но има един човек, който ми изглежда адски лицемерен – с поведение, с маниер, с тон. Много неприятно ми звучи, когато някой говори неестествено, все едно слушам дженерик актьорска игра по Нетфликс. Ма моля ти се, сигурна съм, че не говориш така в живота извън Зуум. И представете си как го казвам това, който ме е чувал на живо, знае какво имам предвид; искам да кажа, че щом дори аз и хипервисокомерният ми глас сме в несъгласие с този маниер, значи работата е сериозна.

Онлайн лицемерието е много опасно, защото човек не се усеща, не че не курирам и аз някакъв образ, но в последно време се опитвам и във фейсбук да съм като в живота – слушаща потискаща (така ли???) музика, като цяло темерут, от време на време забавна. Нямам доверие на хора, които никога не си постват нищо смешно. Опитвам се да не се изказвам по всякакви въпроси, а през февруари дори си бях поставила предизвикателство да не влизам в онлайн дискусии. Вече не помня изпълних ли го. Вероятно не.

Написах всичко това просто защото, без някаква особена поанта, не че някога съм имала такава. Пишеше ми се нещо спонтанно и честно. От сърцето, един вид.

Няма да навлизам във въпроса как си, защото не знам какъв е отговорът. Наистина не знам. Не знам дали скоро не съм знаела така.

Искам да не ми пука. Харесала съм си едни рокли. И в крайна сметка що да не ги поръчам тия рокли?

You can have it all but how much do you want it

Обикновено идвам тук да помрънкам и да се оплача, но днес имам чудесен повод да кажа, че съм много доволна от себе си. Много, много, много. И напълно заслужено!