Първото тримесечие върви към своя естествен конец и разчиствам черновите. Защо не ги казвам тези неща, когато ги чувствам, какво чакам, защо си мисля, че всичко ще допиша някога… Няма други моменти, няма друго време, всичко е сега.
януари
Ако трябва, ще започна отначало.
//
Имах приятелка (имах приятелка звучи ужасно, малко като имах едно гадже, но миналото време е факт), която пише завоалирано за нещата, които чувства. Разказите ѝ са чудесни и знам, че винаги има нещо от личната ѝ история в тях, дори когато не се разбира. И колко хубаво е, че не се разбира! Винаги съм се възхищавала на умението човек да пише непрозрачно.
//
Тези дни се чувствам много глупава и неосъществена. Имам чувството, че нищо не съм направила, докато връстниците ми дръпнаха напред. Сравнявам се по много грешни критерии, но чувството е чувство. Мисля си това, докато бъркам нещо за обяд и си припявам Bloodbuzz Ohio над тенджерата. Да, чувството е чувство. Но всяко чувство минава.
//
Трета поредна нощ се будя от кошмар в средата на нощта. Сутрин ставам и се питам Това ли е животът?
//
Ние ли избираме животите си, или те избират нас?
//
there’s no emotional schedule to live by
//
Въобще порастването е съпътствано от приемането на толкова много неслучили се неща, че се чудя как не скърбим постоянно.
февруари
Нищо не идва само.
//
Без колко неща се учим да живеем? Без всичко ли можем?
//
У мен започва да зрее една еретична мисъл. Не съм аз проблемът.
//
И престани да се сравняваш, с нищо не отстъпваш на никого.
//
Няма срок. Някои неща са завинаги.
//
Няма нужда всичко да се напомня и да се обяснява.
март
Може би е окей да скърбиш за самата себе си.
//
Не си по-малко жена от това.
//
Ето ме, в праймтайма, една жена на почти 26. Най-хубавите години от живота ми! Най-доброто предстои! Още си толкова млада! Булшит.
//
Тялото не лъже.
//
Толкова сила в просто не ме интересува.
//
Ако ти е студено, затвори го тоя прозорец и не забравяй, че винаги, винаги, винаги има какво да се направи.
//
Страхът е назован, но това не носи никаква утеха. Както с повечето страхове, и този вероятно няма да се сбъдне, така че трябва да открия начин да го разреша през несбъдването.
//
Никой не иска да те нарани.
времето тук блика на тласъци – като петрола 