Кое неравенство е винаги вярно?

Първото тримесечие върви към своя естествен конец и разчиствам черновите. Защо не ги казвам тези неща, когато ги чувствам, какво чакам, защо си мисля, че всичко ще допиша някога… Няма други моменти, няма друго време, всичко е сега.

януари

Ако трябва, ще започна отначало.

//

Имах приятелка (имах приятелка звучи ужасно, малко като имах едно гадже, но миналото време е факт), която пише завоалирано за нещата, които чувства. Разказите ѝ са чудесни и знам, че винаги има нещо от личната ѝ история в тях, дори когато не се разбира. И колко хубаво е, че не се разбира! Винаги съм се възхищавала на умението човек да пише непрозрачно.

//

Тези дни се чувствам много глупава и неосъществена. Имам чувството, че нищо не съм направила, докато връстниците ми дръпнаха напред. Сравнявам се по много грешни критерии, но чувството е чувство. Мисля си това, докато бъркам нещо за обяд и си припявам Bloodbuzz Ohio над тенджерата. Да, чувството е чувство. Но всяко чувство минава.

//

Трета поредна нощ се будя от кошмар в средата на нощта. Сутрин ставам и се питам Това ли е животът?

//

Ние ли избираме животите си, или те избират нас?

//

there’s no emotional schedule to live by

//

Въобще порастването е съпътствано от приемането на толкова много неслучили се неща, че се чудя как не скърбим постоянно.

февруари

Нищо не идва само.

//

Без колко неща се учим да живеем? Без всичко ли можем?

//

У мен започва да зрее една еретична мисъл. Не съм аз проблемът.

//

И престани да се сравняваш, с нищо не отстъпваш на никого.

//

Няма срок. Някои неща са завинаги.

//

Няма нужда всичко да се напомня и да се обяснява.

март

Може би е окей да скърбиш за самата себе си.

//

Не си по-малко жена от това.

//

Ето ме, в праймтайма, една жена на почти 26. Най-хубавите години от живота ми! Най-доброто предстои! Още си толкова млада! Булшит.

//

Тялото не лъже.

//

Толкова сила в просто не ме интересува.

//

Ако ти е студено, затвори го тоя прозорец и не забравяй, че винаги, винаги, винаги има какво да се направи.

//

Страхът е назован, но това не носи никаква утеха. Както с повечето страхове, и този вероятно няма да се сбъдне, така че трябва да открия начин да го разреша през несбъдването.

//

Никой не иска да те нарани.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s