Рано или късно човек пише първия си некролог.
Никога няма да те забравя, Марине. Ти беше неповторим човек. Толкова светлина и път ми даде. И в университета, и в работата ми. Беше може би последният поет, лишен от комплекси, и готов да даде от себе си в името на друг пишещ човек. Бореше се за критиката, макар че знаеше, че умира. Имаше фино присъствие, можеше да кажеш само две думи, но пък такива, че отсреща да мислят за тях две седмици. Мерникът ти беше точен, и беше справедлив. И великолепен чешит, мъж телец, дете на април, връстник на майка ми. Винаги се сещам как говореше за Зорница и в това простичко „жена ми“ се съдържаше цялата любов на света. Не знам как да опиша тази загуба, която за мен е огромна. Благодарна съм, че имах такъв учител. Светът опустя.
времето тук блика на тласъци – като петрола 