Има неща, които е по-добре да не знаем за родителите си. Мислиш си, че човек няма как да те нарани от гроба, но се оказва, че не е съвсем така.

Как да обясня, че скърбя за баща си, но и презирам постъпките му. Че го обичам, но съм отвратена от него.

Може би никога няма да простя напълно. Нормално ли е? Не знам. Но е човешко.