Има неща, които е по-добре да не знаем за родителите си. Мислиш си, че човек няма как да те нарани от гроба, но се оказва, че не е съвсем така.

Как да обясня, че скърбя за баща си, но и презирам постъпките му. Че го обичам, но съм отвратена от него.

Може би никога няма да простя напълно. Нормално ли е? Не знам. Но е човешко.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s