Да открия песен, която ми харесва толкова много, че от първите секунди да усещам, че ще ми стане любима. Да искам да я пратя на всичките си приятели. Да искам да слушам само нея, защото само тя ми се струва достатъчно подходяща за емоционалното ми състояние. Все по-рядко ми се случва, но когато се случи, магията си е същата.

Друго, без някакъв конкретен повод и ред: паниката е почти без промяна, първи мамологичен преглед, също: сменям лекари без скрупули при първата проява на цинизъм, физическата болка приземява, яд, че не можах да отвърна подобаващо на колегата, който ми държа тон, не разбирам защо мога да съм толкова категорична в личния си живот, а такава мека Мария в професионалния, и като казахме професия – това ли всъщност искам?, катарзис и ужас на път за работа, скъпа козметика, защото го заслужавам, облекчение, че отново заваля сняг, завист, черна завист, странна фиксация в 18-годишното ми аз, въпреки че не беше забележителен период и не е време, към което обикновено се връщам с носталгия, отново ми се чете!, и в най-обикновените стихотворения има нещо за чоплене, как да приложа силата на мисълта, когато мисълта не е достатъчно силна, един отказан превод и много приятното усещане, че колкото по-голяма ставам, толкова по-добре се слягам със себе си.