Преди броени дни сънувах, че съм в Хладилника, където работех преди. Беше се свечерило, но небето беше тъмно от още нещо. Самолети. Бомби.

Не знаех какво да правя, освен да се скрия в метрото, да се опитам да се прибера. Чак като се събудих, се сетих, че метрото е своеобразно бомбоубежище, че всъщност инстинктивно насън съм се скрила на безопасно място. Доколкото подслон изобщо може да бъде намерен в такава ситуация.

Както и когато получавам паник атака, в съня се чувствах напълно сама, макар и обградена от хора. Нямаше значение кой е там, защото единственото, което усещах, беше страхът.

Не разбирам защо това се случва. Не, не разбирам защо се допуска. Не знам какво да правя, освен да пиша на Виктория, единствената украинка, която познавам, че се надявам да е добре.