Преди броени дни сънувах, че съм в Хладилника, където работех преди. Беше се свечерило, но небето беше тъмно от още нещо. Самолети. Бомби.

Не знаех какво да правя, освен да се скрия в метрото, да се опитам да се прибера. Чак като се събудих, се сетих, че метрото е своеобразно бомбоубежище, че всъщност инстинктивно насън съм се скрила на безопасно място. Доколкото подслон изобщо може да бъде намерен в такава ситуация.

Както и когато получавам паник атака, в съня се чувствах напълно сама, макар и обградена от хора. Нямаше значение кой е там, защото единственото, което усещах, беше страхът.

Не разбирам защо това се случва. Не, не разбирам защо се допуска. Не знам какво да правя, освен да пиша на Виктория, единствената украинка, която познавам, че се надявам да е добре.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s