27

За пръв път на този ден не ми се правят равносметки.

Беше много трудна година. Една от най-трудните досега. В корена на всичко, разбира се, съм аз (или не, хайде: донякъде съм аз), но какво от това.

Пожелавам си здраве (най-сетне започнах да разбирам колко важно е наистина), смелост (каквато имах преди, защото знам, че е някъде в мен и дреме), милост към себе си (защото толкова неща щях да си спестя, ако се обичах повече) и весел, гъделичкащ смях (закъде сме без него). Тревожността ми и днес е с мен, но какво да се прави. Навици.