So much time has passed

I needed you to soothe me

вторник, денят на каръка

Мразя да чета записките си от тези срещи. Всичко ми напомня за нещата, които изпитвам там: сърцебиенето, гаденето, чувството, че ще припадна, необходимостта да и з л я з а, да и з б я г а м, да и з ч е з н а. Разкривеният ми почерк с думи в заповедна форма – това не е моят глас, аз не говоря така. Пропускането на редове, отгръщането на следваща страница: продължавай, давай нататък, мисли на едро, мисли мащабно. Скоро всичко ще свърши. До следващия път.

Това не съм аз. Не съм аз. Не съм аз.