красотата на западните квартали –
бог бързи кредити и бюро по труда
на една ръка разстояние
нещо терминално има във въздуха
чувство че си на ръба че оттук няма накъде
и всяко пътуване е до последна спирка
обръщам поглед и наистина – нищо никъде
нищо, за което да се хванеш
нито ти, нито бившият оперен певец, който сега е в инвалиден стол и си купува най-евтината водка в Billa
нито жената в метрото, на която отдавна ѝ е писнало
и ти, който си местен, знаеш:
светлината е малко, много малко,
но по тези места угасва последна и
може би ще отпусне време
да стигнеш до вкъщи

Завиждам на жените, които пишат редовно. Които просто не спират да се упражняват.