Да, казвам, не ми е безразлично. Не искам да бъда забравена.

Никой не иска да бъде забравен, казваш ти. Независимо със или без книга.

Сънувах, че се обръщам към теб с желанието да ти кажа нещо, но не успявам. Ти ме предразположи, но въпреки това ти споделих единствено че ме е яд, че косата ми се е накъдрила.

Днес, докато стигнем на работа, всички подгизнахме. После, естествено, дъждът спря. Когато се погледнах в огледалото, видях една нежна, но категорична къдрица.

Мъгла и главоболие

в такива дни искам цял ден да чета любимите си блогове
да си припомням защо изобщо съм започнала да пиша
да ме засърби, да се възбуди познатото желание да
съм казала и аз, по различен начин, но също толкова умело
неистовото желание и мен някой да прочете и да ме сложи
в папка любими
да ме е открил малко след като съм спряла да пиша да се надява
че ще продължа
но аз така и не се връщам и блогът ми се превръща в капсула
на момичето от вчера
и мистерията около мен си остава задълго
какво се е случило къде съм отишла добре ли съм
докато един ден случайно не попадне на профила ми във фейсбук
и вижда че съм си съвсем добре
и съвсем не съм умряла
но защо не пиша защо не пиша защо не пиша