Мъгла и главоболие

в такива дни искам цял ден да чета любимите си блогове
да си припомням защо изобщо съм започнала да пиша
да ме засърби, да се възбуди познатото желание да
съм казала и аз, по различен начин, но също толкова умело
неистовото желание и мен някой да прочете и да ме сложи
в папка любими
да ме е открил малко след като съм спряла да пиша да се надява
че ще продължа
но аз така и не се връщам и блогът ми се превръща в капсула
на момичето от вчера
и мистерията около мен си остава задълго
какво се е случило къде съм отишла добре ли съм
докато един ден случайно не попадне на профила ми във фейсбук
и вижда че съм си съвсем добре
и съвсем не съм умряла
но защо не пиша защо не пиша защо не пиша