Следобед, три часът. Офисът е полупразен. Мъртво време. Толкова е тихо, както на язовира край Огняново. Накъдето и да се обърнеш – тишина. Водата е почти замръзнала. Мога да постоя тук задълго, но все пак тръгвам. Мъчително, с нежелание, и все пак някак припряно.
времето тук блика на тласъци – като петрола 