Category Archives: вдъхновения

„Мисля, че на мен никакъв опит няма да ми помогне да формулирам изискванията за хубав превод. В древноегипетската ‛Книга на мъртвите‛ се съдържа една изповед за отричане от греховете. Вместо да гадая какво е хубав превод, нека си представя ‛отрицателната изповед‛ на преводача: Не съм се отказвал да търся. Не съм се задоволявал с мигновеното. Не съм оглушавал за разума. Не съм спъвал въображението. Не съм пропускал нищо. Не съм прибавял нещо. Не съм разкрасявал изреченото. Не съм загрозявал изказаното. Не съм преписвал. Не съм крал от другиго. Не съм заличавал различното. Не съм пречил на единението. Не съм убивал душата в написаното. Не съм подвеждал четящия. Не съм предал вярващия…. Верен съм! Верен съм! Верен съм! Верен съм!“

(Анна Златкова във великолепното интервю пред Марин Бодаков за „Култура“)

Честит празник, скъпи преводачи! Без вас светът щеше да е поне наполовина пуст.

ЧЖЖД!

Току-що слушах как Иглика Василева обясни колко дни е вървяла със съчетание от 4 съгласни (на английски) в главата си. Те изразявали звука от кънки върху лед. Вървяла, вървяла и открила как би звучало на български. И си мисля, че ако вървиш достатъчно дълго, можеш да откриеш всичко, което търсиш.

Excuse me, can you not see that I’m driving?

“(…) and you know, Tom [Waits], for most of his life, he was pretty much the embodiment of the tormented contemporary modern artist, trying to control and manage and dominate these sorts of uncontrollable creative impulses that were totally internalized.

But then he got older, he got calmer, and one day he was driving down the freeway in Los Angeles he told me, and this is when it all changed for him. And he’s speeding along, and all of a sudden he hears this little fragment of melody, that comes into his head as inspiration often comes, elusive and tantalizing, and he wants it, you know, it’s gorgeous, and he longs for it, but he has no way to get it. He doesn’t have a piece of paper, he doesn’t have a pencil, he doesn’t have a tape recorder.

So he starts to feel all of that old anxiety start to rise in him like, ‘I’m going to lose this thing, and then I’m going to be haunted by this song forever. I’m not good enough, and I can’t do it.’ And instead of panicking, he just stopped. He just stopped that whole mental process and he did something completely novel. He just looked up at the sky, and he said, ‘Excuse me, can you not see that I’m driving? Do I look like I can write down a song right now? If you really want to exist, come back at a more opportune moment when I can take care of you. Otherwise, go bother somebody else today. Go bother Leonard Cohen.’”

la migliore offerta

за вечното ми странно влечение към часовниците и за приятелите ми чехи.

и за смелостта след такова разочарование да кажеш I’m [not on my own, I’m] waiting for someone.