I want to tell, you are gorgeous

Some things match perfectly. Haven’t I said that before?

Here’s two:

Тъпо е когато си постваш песни във фейсбук, защото хората харесват само песни, които знаят.
Тъпо е също, когато пожелаваш на някого всичко най-. Всичко най-какво? Мързеливо стои.

Sometimes I read as I walk. Or walk as I read. The wind violently rapes my hair, it tingles up my sleeves, my shoulders scream from pain from the books in the bag from school from home – I always take the same things with me and I always bring them back. I once read about a woman who read books and then left them somewhere – say, on a bench, for someone else to take them to read. Would I ever do that? Would anyone ever take a lonely book from anywhere? Doesn’t abandoning a book – and abandoning anything, really – mean that it is not good enough? Does this make me not good enough then? To whom? Does it matter if someone thought I sucked? Or perhaps it wasn’t even me, it occurs to me now, who sucked, it was the person who left me, the person who chose another person before me. It came to me, as my mother and I walked, arm by arm, she was carrying bags, I was as well, her steps were calm and hesitant, mine – reluctantly waiting for hers to catch up, our shoes covered with dust, rust and the last specks of winter on our ground, in our neighborhood, at out home, at my home, at her home, where I grew up, where she grew up – I wonder why she never left. Sometimes I think of my mom as some of the strangest people I know – and it is not striking or peculiar, because I am the same as her, I am as strange as her and sometimes I think of myself and I curse the fact I am not understood. But at times I thank to an invisible power that I am different because this is lucky.

Her loud laughter, how she engrosses in thoughts on the subway, how she bites her lips, how her facial expressions change while she’s just standing there, without doing nothing, while she’s commuting from home to work, she’s not with anyone and she’s not thinking of anyone but she’s doing some weird face again and then I know she is my mother, ’cause I do this too.

Am I always like this? I am, I am, I am, I am always like this

Проблемите не извират от факта, че си слагам ръцете между краката
Извират, когато някой си сложи ръцете между краката ми, все едно съм му собственост, все едно съм му някаква въобще, за да задоволи лицемерния си вулгарен нагон, който е толкова vague за него, колкото и ядрената физика, hell, това са си моите бедра и никой няма право да докосва света ми и която и да е част от него, защо хората го правят, защо си мислят, че всичко е позволено, че всичко може да е на шега, ма ти защо се впрягаш толкова, ее, то беше на ебавка

Защо се впрягам ли, защо, защото трябва човек да се впряга понякога, защото за някои неща си струва, защото ми омръзна от тази апатия у хората, защото трябва да се боря за нещо винаги, защото това е смисълът на всичко, защо,защо,защо, защо

ох не исках да звуча така

днес си купих рокли

всъщност се чувствам доста добре – чета много

толкова, друго засега не ми е ясно

If you’re lucky enough to be different, don’t ever change.

“It’s only what comes with me–the royal connection, the glittering pile of junk. No man will ever kill himself for love of me.” 

“Water does not resist. Water flows. When you plunge your hand into it, all you feel is a caress. Water is not a solid wall, it will not stop you. But water always goes where it wants to go, and nothing in the end can stand against it. Water is patient. Dripping water wears away a stone. … If you can’t go through an obstacle, go around it. Water does.” 

“‘You weren’t exactly a Helen, but we could have dealt with that. The darkness conceals much! All the better that you were twenty years older than us — you’d die first, perhaps with a little help, and then, furnished with your wealth, we could have had our pick of any young and beautiful princess we wanted. You didn’t really think we were maddened by love for you, did you? You may not have been much to look at, but you were always intelligent.:

“We all like to hear songs in our praise, even if we don’t believe them.” 

-The Penelopiad, Margaret Atwood

винаги се чувствам така, когато пролетта е близо

нещо в мен литва на свобода

a друго не успява

inspired by: http://bamfi.wordpress.com/2012/01/06/2%D0%BA11-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE/

книгите ми са 42 – разочарована, може да се каже, бях от първия си (и, мисля, последен) опит със Стивън Кинг – “Гробище за домашни любимци” и “Денят на трифидите” – нормално, фентъзи. не че имам нещо против but it’s not my cup of tea
Мартин Идън също беше so-so, но английската литература като цяло ми е трудна за четене. всъщност точно към това съм се запътила тази година, да попълня някои пропуски там:д всъщност, не съм съвсем без хич:

**

попълних някои класически липси

втората част на графа, противно на всички мнения, които чух, ми хареса повече

**

затвърдих интереса си към американската литература и за първи път се вдъхнових да прочета всичко на един автор

**

красивите думи носят носталгия, вино от глухарчета трябва(ше) да я прочета в края на лятото, a мемоарите на една гейша е прекрасно написана

**

в категория трудносмилаеми ще да попаднат

кланицата ми хареса, фарсът наистина беше труден за четене и странен, и не съм много сигурна, че го разбрах (и през цялото време ми беше смешно изписването на името на вонегът на корицата); що се отнася до оруел, намерих си и хубави неща, но вече съм ги забравила. но имаше нещо за любовта и как обичаме, ако някой се сети за този цитат, you know where i’m at

***

в полицата всички четат това попълних

и тримата са талантливи писатели – умеят да увличат, прочетох по няколко книги на всеки и определено не съжалявам

и анатомията на грей си е послужила от лекарки! :Д

**

като говорим за увлекателни книги, Калин не успя да ме запали по фентъзито, но за сметка на това

**

от новите се почерпих с

препоръчвам и двете! първата за по-замислените дни, втората – за дни, в които имаш нужда от побутване и живец. много свежест в тази книга.

**

крадвам си поредицата аз съм българче, хаха и включвам:

нещо много на време ми идва
третата е препрочетена всъщност
извод: обичам ги и тримата. странно за Каравелов, но мда.. харесвам го.

**

и последно, но не на последно място – книгите, които прочетох онлайн… но все пак едни от най-добрите книги, които прочетох

мда. click to look inside. вече се уморих да го пиша този пост, ако си стигнал дотук – браво. уърдпрес е наистина тъп, що се отнася до картинкокачването

anyway. предизвиквам всеки, който иска да се сподели в тази форма.>