Станах ли жена?

Много ми е удобно, както съм си сега, с някои дребни изключения. Нося черно поло, ноктите ми са квадратни. Не прекалявам с бижутата. Спиралата ми не се размазва, научих се да не си пипам лицето и косата постоянно. Ходя с вързана коса. Когато е пусната, тя е трайно къдрава. Вече не си такава, нито с тази права коса. Всичко в мен изглежда горе-долу подредено. Рядко правя нещо спонтано, камо ли нещо глупаво. Пак бърборя много, но не пред всички и все по-рядко онлайн. Започнах да пиша в тефтер, но не мисля, че това е причината. Той е по-скоро органайзер, а не дневник, та там пиша по два реда на ден. Избягвам да слушам тъжни песни, трудно ми понасят. Лесно се плаша. Мисля, че освен всички останали страхове, имам и клаустрофобия. Мразя да се тревожа, но продължавам да го правя, по-силно е от мен. Тревожността не е каприз, прищявка, преувеличаване. Тя е. Най-лошото на тревожността е, че те парализира – не можеш да се ядосаш и да си излееш гнева; можеш да се разплачеш, но некачествено. Тревожността е примка, също като в онази част на Хари Потър, в която героите са омотани в някакво растение и то ще ги удуши, ако не се отпуснат. Ето така се усеща тревожността. И е адски трудно да се отпуснеш.  Надявам се нещата да се раздвижат – но не прекалено, не кардинално – с идването на пролетта. Разбира се, как можах да забравя: копнея за пролет и за жълти кецове. Както винаги. Спокойно, и аз не мога да открия смисъла от този текст – сигурно защото няма.

P.S. Имам нужда от нова музика спешно!

Last night I had the strangest dream

Не помня всичко, не е и важно. Сънят не искаше да ми каже нищо. Но се събудих от него – беше към 4 през нощта, а аз спях по гръб, много нетипично за мен. Спеше ми се ужасно, но известно време не можех да се унеса отново, защото мислех за съня. Беше красив, страшен и в някаква степен сюжетен, което също е изключително нетипично за мен. Абе, зашемети ме. Като нещо красиво, което не разбираш, но все пак не спираш да мислиш за него.

Много ми се гледа „Туин Пийкс“ отново. Никога не съм гледала нещо, което толкова да се доближава до усещането ми за отвъд, колкото този сериал.

I wanna be king until I am

Young Fathers, In My View

Януари винаги е предимно немногословен и много музикален, но този път тенденцията се задържа през всичките дванайсет месеца. Иначе, разбира се, да, нищо случайно в този живот и в този плейлист. Young Fathers са шотландци, тоест съвсем естествено бях в Глазгоу именно когато тази песен ми влезе в системата. Слушала съм я безброй пъти, опасно много пъти. I’m no longer vicious, повтарям си. Една година се опитвам да го повярвам.

Между другото, In My View е моята песен на 2018. Не знам точно защо. Напомня ми на последните ми дни в Лисабон, на един от най-важните периоди в живота ми. Имаше смисъл.

Dave Matthews Band, If Only

Насред един остров в Атлантическия океан, в една кола без огледало за задно виждане, по радиото. Нататък – нескопосани опити за извинение и немалко време, прекарано в драматично слушане на тази песен и взиране през прозореца на споменатата вече неблагонадежна кола (не непременно в този ред).

Indochine, Pink Water 2

Тази песен е вечните въпроси. Can’t decide if I’m the one you need or what you want out of life. Първи сняг, след като се върнах в София. Осъзнаването, че мястото, на което съм, не ме прави щастлива вече. Зародишът на едно решение, което сега, в края на годината, вече е съвсем категорично. Но повече за това друг път.

The Horrors, Something to Remember Me By

Естествено, че я чух в неделя следобед, естествено, че беше март, защото през март най-сетне започвам да си припомням, че има живот и след зимата. В тази песен има много вятър, от който коленете ти се разхлаждат, а не мръзнат, има и пътища във всеки смисъл. В тази песен има свежест и възможност. В тази песен вратата е отворена.

Damien Rice, Woman Like a Man

А, е, да. You wanna be a woman like a man. Всички жени биха ме разбрали, всички мъже биха казали, че драматизирам. Деймиън Райс обикновено ми идва в повече, но тази песен е гневна, а аз обичам гнева. За добро или лошо, той е част от характера ми и в немалко случаи ме е придвижвал напред.

Angel Olsen, Sister

Открих я от Виктор, който има чудесен блог. (И който сега видях, че е заключен, уви.)

Sister също кореспондира на темата на годината ми и темата на живота ми :Д — промяната. All my life I thought I’d change. Но! Не искам да се променям от страх. Не искам да се страхувам, че бъдейки себе си, греша. Иска ми се да бъда приемана въпреки, а защо не и заради недостатъците си. Според майка ми страхът от грешка щял да ми мине.

Indochine, Gloria

Както казах някога: вятър и свобода. Април винаги е вятър и свобода.

Ben Howard, I Forget Where We Were

Darling, I accept you completely,
but that doesn’t mean I’ll stay

Dave Matthews Band, Crash Into Me

За тази песен също съм писала обстойно. Радвам се, че някои неща се случиха точно както се случиха. Радвам се за времето и разстоянието. Радвам се, че някои неща са били на няколко думи разстояние и се радвам, че тази година най-накрая започвам да имам смелост да назовавам нещата, от които имам нужда.

Също така бих искала да вметна, че бих искала тази песен да е сватбената ми песен и изобщо не ме е срам да напиша това тук.

Goldfrapp ft. Dave Gahan, Ocean

Май месец. Месецът, в който винаги обилно мисля за баща си, ясно защо. Чувствам се глупаво сега да пиша каквото и да е по въпроса, защото от известно време не съм чоплила темата и в момента ме занимават други неща. Вече не мога да кажа, че мисля за баща си всеки ден. Не мисля за баща си всеки ден. Знам, че с времето ще мисля за него все по-рядко. Знам и че ще има периоди, в които няма да спирам да мисля за него. Не знам, сложно е. Баща ми объркваше живота ми и приживе, а откакто го няма, стана само по-сложно. Безкрайната ми тъга по него е нещо, което не мога да контролирам… и не искам да контролирам. Чувствам се свободна в човешкото си безсилие да разбера смъртта. Да. Ако има нещо, което ме прави човек, то е това.

Indochine, Kissing My Song

Просто защото.

Nada, Senza un perche

Оказа се, че има място, което мога да нарека свое. И подът наистина е дървен, и сутрините наистина са тихи.

Wanda, Bologna

Без непременно да искам да ида в Болоня и без изобщо да харесвам немски, си припявах тази песен до откат.

Kaleo, Way Down We Go

Не мога вместо теб.

The War on Drugs, Up All Night

Paranoia (!),
but it will not last

Jeff Buckley & Elizabeth Fraser, All Flowers in Time Bend Towards the Sun

Ето какво съм си драснала за тази песен през юли.

Исках да запечатам този момент: как съм на 23 и е толкова късно, че вече дори не ми пука колко ще спя и как ще ставам на следващия ден, и улиците са празни, и аз вървя към първия дом, който официално мога да наричам свой, с именно тази песен в ушите. Песен, която би звучала като мен през други лета, когато съм носталгична по подразбиране, но не и сега.

Сега съм добре.

Не ми се пише за нещата, които не са наред. искам да задържа това състояние на духа, колкото и мимолетно да е.

Щастлива съм и може би за пръв път в живота си си давам сметка, че не е нужно щастието да е изстрадано или компенсирано.

The Cinematics, A Strange Education

У вас сме. Събота е, късен следобед. Току-що сме се прибрали от 10-часов път, скапани. Багажът ни е пълен с пясък, всичко ни боли. И двамата сме с твои дрехи, защото аз нямам и една чиста тениска. От телефона ти звучи тази песен. Толкова ми харесва, че те карам да я пуснеш отново. И отново. Толкова просто е всичко.

Metallica, Enter Sandman

Щото детски страхове и дълъг път, и единствената песен на Металика, която ще харесам.

Disturbed, Divide

They’ve just suddenly grown on me.

TV On The Radio, Happy Idiot

Септември и Lovesick до късно в леглото. Усещането, че нещо не ми стига в живота и съм станала по-алчна, отколкото ми се ще.

Queens of the Stone Age, I Never Came

Просто защото вол. 2.

Nothing But Thieves, You Know Me Too Well

Ами cheers за хората, които ни обичат, въпреки че ни познават добре.

Still Corners, Black Lagoon

Скоро писах и за тази песен. Все за песни пиша, но какво да се прави, музиката все така остава най-важното нещо за мен.

Тъй то.

Не искам да правя велики равносметки, нямам много за пресмятане. Тази година беше благосклонна към мен в много отношения, но и ми беше много трудно. Успях да отметна някои задачи, взех трезви решения за живота си. Oпитах се да бъда по-мила със себе си и с другите. Вярвам, че всичко, което се случи, е било за добро. Пожелавам си приключенски дух и добро психическо здраве. И обич, разбира се.

humility

Твоето начало е и моето,
коленете ми заключват този ден и
повече не чакат да започнем.
Аз и ти сме се научили
да страдаме дипломатично.
И в известен смисъл
е въпрос на чест –
нищо да не искаш.
Аз и ти сме се научили:
има време за износване
на трудните решения, време
да поемем себе си
и един друг сетне да приемем.
Ти ме научи, че има неща, за които си струва
да се бориш;
грешките могат да бъдат поправени
срещу една дума –
такъв бе залогът;
някои неща остават достъпни и неизчерпаеми;
понякога се сбъдва онова, което съм написала –
и в известен смисъл е задължително.
Аз от теб го знам, даже да твърдиш,
че не си го казвал никога:
първо идва милостта ни,
после – ако сме щастливци – смисълът.