DAMN GOOD COFFEE

Още осмислям, затова ще звучи малко разбъркано.
Знам, че се превъзнасям по „Туин Пийкс“ цял януари и знам, че и бездруго е дълъг месец, а моята константна фенгърлщина не го прави по-леснопоносим, но чаках да изгледам всички епизоди, за да коментирам.
И ето, коментирам.
Този сериал наистина е най-добрият, който съм гледала. И едно от най-добрите неща, които съм гледала въобще.
Перфектна симбиоза между сюжет, актьорска игра, музика, кинематография, алюзии, илюзии, игри с езика, тънък хумор, истина за живота такъв, какъвто е (без алгебра). Страхотно психологическо разбъркване и развинтване. Пълнокръвна атмосфера, потапя те, без да те задавя от страх, просто те омагьосва – така, че цял ден да си тананикаш мелодиите от саундтрака и да усещаш някаква мистериозност в света около себе си. Така, че да преосмислиш представите си за добро, зло, вяра, грях, смелост, страх, любов. По много интересен начин ти запълзява под кожата. Едно постоянно отлагане на задоволения интерес, почти еротично, те гъделичка. Като любовна тръпка си е, само за сюжета започваш да мислиш. Кой кой е. За мен беше като магнит, моментално залепване някакво. Моментално залепване навсякъде. Всичко, за което си мислех, започна да се напасва в сериала. И преди да ми се подиграете, че влизам във филма – ми т’ва е целта, да му се не види! И ТОВА го прави толкова добър.
В заключение „Туин Пийкс“ ме обогати всестранно – както малко неща са успявали. Безпроблемно ме накара да мисля и да изпитвам – в двата смисъла, хем на изпитвам като подлагам всичко на съмнение, хем на изпитвам емоции от всякакъв порядък… без порядък.
Засега: толкова.

Малко цитати по традиция:

There are things you can’t get anywhere… but we dream they can be found in other people.

*

I carry a log — yes. Is it funny to you? It is not to me. Behind all things are reasons. Reasons can even explain the absurd. Do we have the time to learn the reasons behind the human being’s varied behavior? I think not. Some take the time. Are they called detectives? Watch — and see what life teaches.

*

– When did you start smoking?
– I smoke every once in a while; it helps relieve tension.
– When did you get so tense?
– When I started smoking.

*

Have you ever experienced absolute loss? (…) more than grief. It’s deep down inside. Every cell screams. You can hear… nothing else.

*

I did some research. In real life, there is no algebra.

*

Or maybe he’ll realize that I’m the woman of his dreams.

*

– What do you fear most in life?
– The possibility that love is not enough.

I’ve been trying to find my way back home… but I don’t believe in magic

who’s gonna make you pay /for the thoughts /that you think and the words /they won’t let you say

Снощи гледах документалния филм за Oasis, тия идиоти*, които обичам безмерно. (Да, да, знам, че Oasis не са само Лиъм и Ноел, но, нали.)

Мислех си защо точно ги харесвам: защото са свободни, но свободата не им е самоцел. Непукисти са, но не до безумие, не до самозабрава: my body feels young, but my mind is very old, да, тялото се задоволява, докато е младо, поощрява си капризите, но мъдростта се процежда в текстовете.

Защото са рокендрол, защото са краят на една ера, защото вече никога няма да има такива концерти – движим се по друг начин (и в начина, по който мислим, и докато танцуваме, и всякак), пристрастяваме се към други неща.

Защото са ме научили, че специалните хора се променят (how many special people change) (нищо че си твърдя, че не се променяме); че свръханализите са безсмислени – life, on the other hand /won’t make us understand; че we never die**.

Защото са за всичките ми времена – щастливи, нещастни, средни, но най-вече са за моментите, когато не знам къде да се дяна или вървя просто и си мисля някакви глупости, и нямам представа какво точно правя (нито в тази секунда, нито по принцип), но Oasis в ушите ми подсказват, че е безсмислено да се тревожа, че you demand the answers /but in my mind, there is no time, и че the questions are the answers you might need, че всичко ще бъде наред – някак. Че здравословният непукизъм винаги ме е спасявал, колкото и драма куийн да съм и да съм неспособна да не се тръшкам.

D’you know what I mean?

We’re all part of the Masterplan.

П.П.: Някъде имах един запис как пея Rock n’ Roll Star, но много бавно :Д изобщо не беше рокендрол… ама не го откривам. Ще го запиша пак тия дни и ще споделя.

*Вж. Liam Gallagher, For Some Reason, Can’t Stop Hurling ‘Potato’ Insults at His Brother Noel.
**Както погрешно чувах текста на Champagne Supernova години наред, то било we live and die, ама аре по-сериозно. Моята версия е по-добра.