Да, казвам, не ми е безразлично. Не искам да бъда забравена.

Никой не иска да бъде забравен, казваш ти. Независимо със или без книга.

Сънувах, че се обръщам към теб с желанието да ти кажа нещо, но не успявам. Ти ме предразположи, но въпреки това ти споделих единствено че ме е яд, че косата ми се е накъдрила.

Днес, докато стигнем на работа, всички подгизнахме. После, естествено, дъждът спря. Когато се погледнах в огледалото, видях една нежна, но категорична къдрица.

Мъгла и главоболие

в такива дни искам цял ден да чета любимите си блогове
да си припомням защо изобщо съм започнала да пиша
да ме засърби, да се възбуди познатото желание да
съм казала и аз, по различен начин, но също толкова умело
неистовото желание и мен някой да прочете и да ме сложи
в папка любими
да ме е открил малко след като съм спряла да пиша да се надява
че ще продължа
но аз така и не се връщам и блогът ми се превръща в капсула
на момичето от вчера
и мистерията около мен си остава задълго
какво се е случило къде съм отишла добре ли съм
докато един ден случайно не попадне на профила ми във фейсбук
и вижда че съм си съвсем добре
и съвсем не съм умряла
но защо не пиша защо не пиша защо не пиша

Ароматът на пуловер, прибран миналата зима. Какъв прах за пране съм ползвала тогава?

Толкова много олфакторни спомени, грижливо подредени във флакончетата си някъде в ума ми.

Облека ли пуловера, споменът оживява.