Погледът ти обезпокоително разрежда кислородната ми среда
после се сещам, че това е вятър по пръстите ми
-просто дишаш на устните ми-;
Не искам да чувам, че на други влияеш така
-че ги правиш астматички-;
Бейби, те са само въздух под налягане:
аз и ти сме всичко.

предсказание

все още нося твоите дрехи-
пропили са те целия и не мога да се отърва
пера ги, кисна ги и всеки-
ден се чудя смелост как да събера

да ги оставя някъде много назад  в гардероба-
там, където няма да ги облека
там, където въобще не искам да ровя-
от страх да не се заблудя

и не искам да нося следите ти-
ти оставял си ги, докато спя
без да зная чертал си мечтите ми-
но сега се събуждам сама.

прииждам

Споглеждат се, напразно търсят химия
безучастни ноти на празни петолиния.
Инвалиди са, не могат да общуват
и искат да танцуват, но се спъват.

Обичат се, обичат се, убиват се
и мислят, че, и мислят и разбират, че
от хаотичните проблясъци, на тласъци,
остават само кожни отпечатъци.

И всеки ще преболедува себе си във време,
което невъзможно е съвместно да поемат.
Тогава болките ще са аршин на стъпките
във фазата на едновременно отдръпване.

Ще искаме да сме могли да бъдем същите:
мигар отхвърлени, за кратко ще се връщаме.
И бих попила всеки спомен ако само ми е ясно
че отсега нататък няма да ми бъде тясно-

И бих попила всеки спомен, ако зная
че няма повече да се поколебая-

И даже бих забравила една година
ако съм сигурна, че утре ще те има-

И даже бих загърбила тъгата
но тук е тя и аз съм тук, самата

по телефона:
(ало,) обичам те, чуваш ли?
(ало, да) чуваш ли, обичам те!

чудя се,
чуваш ли?
чуваш ли,
чудя се…

безразборно
се чудиме
дали
се чуваме

и обичаме
да се чудим
дали
се обичаме

и дали
се чуваме
се чудим
(все пак се обичаме)

но никой не пита
дали
обичаме
да се чуваме

дочуване!

извадих го от стария си блог, 8 клас, прости ми

затвори се в
кибритената си кутийка, само внимавай
да не си забравиш маратонките в
час по физическо
иначе
как ще тичаш на 50 метра и ще си поправиш
петицата;
то не е толкова страшно, само
нервите слаби
не влияят добре.
пий един чай..
или излизай тогава..
правилникът е за всички, но
защо ли ми е все тая..
какво има тя, което аз
нямам?
защо повече мозък не даде на мен и
по-малко на нея
мразя се, че дори го мисля.
не искам да й завиждам.
може би късмет, но
ако не съм в ‘отбора’, ще се
чувствам
отритната и
глупава, а
всъщност не съм, или поне
така си мислех.
кой знае, дълго
ли стана?
извинявай..
заради анжамбмана
-неправилен-
обичам
без пунктуация и
никакви
рамки
безволево, безхоризонтно.
да дишаш не значи да страдаш.
а да си свободен, летящ
някъде отвъд
мечтите си.
ако има отвъд,
ако има остров,
покажи ми го, нещо
не се оправям добре с посоките.
кръщавай се както си искаш, какво ме
засяга..
защо ли момчетата винаги по този
начин
застават
не са ли ти смешни?
я погледни!
ела, че ще тичам.
гердана ми вземи и
пази го
докато
изкарам шестица.
иначе
ще го взема пак, но
искам, искам.
според мен само се
опитва да бъде
полезен.
а аз си мислех, че
няма да е
болезнен
начинът,
по който се
тормозя.
но вече не се.
отрази ми се
добре
да поговоря.
забравила бях
какво е
да има на кого
да се опреш, ако
ти домъчнее за
леля.
високомерие..
не мисля.
той е
просто
опитващ се –
постави се на
негово място;
защо си мислиш,
че си наясно,
когато нищо не знаеш?
и само глупците
харесват собствените си
неща, а
гениите ги наричат
боклуци, които
повръщат от време на
време.
и после
остава боклукът да живее
вместо тебе.
да тлее.
слабо.
но никога да не угасне.
да мине през бури и
клюки, и
съдбата да го рита, подмята,
ако пламъците могат да се подмятат, но
не говорех за огън; защо
се опитвам да обяснявам
ако нищо няма да
схванеш..
и продължавам.
исках само да..
довиждане.
и след като сбогуваш се
ми казваш – как си
но
как си не е въпрос, а
поздрав, запомни го, за да
не се
разочароваш, когато
някой ден попитат те
и не ги
вълнува.
защото не всичко е книги и
весели
шегички, които
от време на време не
разбираш, но все пак
се смей, животът
е кратък..
повтаряй го често,
за да го запомниш; ако
го запомниш въобще, то
вероятно ще е
твърде късно
и вече ще си умрял.
а може би не?
важното е, че си поживял
-малко или много-
пълноценно или не
толкова.
нищо не е абсолютно.
и строго положително
има само в
математиката; ти
взе ли си
тетрадката,
за да ми обясниш?
ми не, забравих.
помни, момиче, често
ще забравят това,
което не е важно
за тях, но
не забравяй да обичаш
и помагаш
-дори само понякога-;
но не го прави
по навик
за да не бъдеш неискрена
капсула, в
която са
затворени толкова
много неща.
глупави
клишета.
пиши колкото искаш
на теми, които не разбираш, някой
ден ще се научиш,
а може би не,
но животът е кратък, така че
повтаряй си го, дете.
и не се наричай дете, макар че
е мило.
не си
пораснала, но
не бъди унила,
може би никога
няма да пораснеш
-на височина-
хората се променят?
независимо от това,
бъди силна, защото
няма да има винаги
сламени
къщурки.
няма да го има
гнездото,
където ще пиеш
горещ шоколад
с
бисквитка.
или две,
или три;
а ще има
отчайващо дълбоки
реки за преплуване,
изпълнени с камъни
големи, малки
все остри.
все на неподходящи
места.
но спокойно.
ще се справиш
с това, то
не е страшно, само
различно.
толкова ли ти е
празно
без едно име
там?
недей да
прекаляваш.
пък дали прекаляваш ..
не знам.