penelopiad

проблемът, скъпи Одисее,
не е в мотива за вечното завръщане,
а в това, че вместо търпеливо да те чакам,
бих потропвала нервно с крак; бих
надраскала всичките ти планове
със себе си; бих
се разхождала в главата ти,
независимо от разстоянието
(или точно поради него);
бих чертала уравненията на твоето лутане;
бих се помолила за суша и за край на пътя;
бих координирала съвсем сама плавателните съдове
и трайно бих приседнала на слепоочията ти;
бих спуснала косата си отгоре, бих те задушила
(с любов, разбира се)
и бих опитала сама да те открия.
ала вечното завръщане, неизбежно,
предрича сам да скиташ
в своята велика литература;
а аз, закотвила се на брега без право на бягства
сресвам вместо косите си очакването.
проблемът, скъпи Одисее,
не е в мотива за вечното завръщане,
а в реципрочното му вечно чакане
и макар да казах, че
Пенелопа няма да излезе от мен: