Aside

всеки иска някого
който иска някого другиго

засега всичко се върти
като в една от онези игри, в която се въртим в кръг, докато не спре музиката
и с всяко завъртане отпада по един играч
не искам нищо повече от това, да успея всеки път да си намирам място
а когато музиката спре окончателно
и играта (най-накрая, отбелязвам с облекчение) е свършила
когато светът спре да се върти и само главата ми е в транс

всеки ще иска някого
но ти няма да искаш никого другиго

Aside

ина

В СПЕКТАКЪЛА НА ЛАЙФА

АЗ СЪМ РЪКОПЛЯСКАЩА

И умея да обичам чуждото стихотворение
тъй сякаш аз съм го написала
и да се гордея някак с него
както с головете на Стоичков
и даже облите гърди
покачват във гърдите ми пейзажа,
нищо, че не са на моето стебло
и че не правят мойта сянка сянка на цигулка.
Единствено на себе си понякога завиждам
за щедростта, с която сипвам
захарта на чуждите напредъци във чая си,
защото знам, че не е моя щедрост
и казвам си с какво я е заслужила па тая
и с ръбчето на тока си се ритам яко в кокалчето
и тъй накуцвам към поредния антракт,
където питат “С колко захарчета чая?”
и отговарям “Ми като за кекс”

-ина григорова

http://www.youtube.com/watch?v=pbhByOf6dnY

трябва да започна да пиша
казвам си
и всеки ден планирам: от утре, от утре
утрето идва
и заминава

и нищо не казвам