поредните списъци

осъзнаването, че:

  • хората правят какво ли не поради какви ли не причини и понякога, макар че не ги разбираш, макар че не кореспондират със собственото ти поведение, те са си напълно легитимни;
  • можеш да имаш най-добрите намерения, да си положил максимум усилия и работа, и желание, и емоция… и пак да не се получи (а Б. каза, че ако полагаш усилия, нещото е обречено, каквото и да е то);
  • когато липсва любов, нищо не я компенсира;
  • … но любовта все пак не е достатъчна сама по себе си;
  • вече не обичаш някого;
  • си свободна да не обичаш никого;
  • си пораснала много за 2–3 години, осъзнаване, което идва от коментар на стихосбирка в гудрийдс, който си писала 19-годишна;
  • си развила умение да прощаваш на хората (с повечко късмет и време – и на себе си може би);
  • не се държиш особено добре с майка си, но си склона да опиташ да се поправиш;
  • не всяко нещо трябва да води до друго, понякога нещата просто са;
  • повечето страхове са напълно излишни и безпочвени;
  • е твърде рано да чувстваш, че нищо не ти предстои.

… всички тези неща не са болезнени, не вълнуват/засягат никого, не са велики постижения на мисълта, но така бълбукат в мен сега.

*

(всъщност това е писано отдавна, но днес отново си мислех подобни неща, затова реших, че е хубаво да си ги имам.)

 

i can only do so much to fix / all the things that went unspoken

нещо като късно лято-ранна есен във въздуха, ветровита и вятърничава софия и разпиляна мисъл днес. драскам си дълги изречения в един настолен тефтер на работа, предимно защото ми харесва да гледам деформирания си почерк, който все още е красив понякога, както и защото откраднах много интересна химикалка. пише тънко като пръстите, които я държат.
сънувах те – скочи от една висока сграда, за да спасиш чантата ми, която беше излетяла от нея секунди по-рано. скочи изпънат като струна и оцеля. може би най-милото нещо, което си правил за мен.
 
*

юли, разсрочен до август

Бях на двайсет и две. Просто исках дните ми за малко да станат по-вълнуващи, да посягам към обикновените неща в живота си и да ги превръщам в нещо ново, без никакви задължения към миналото.

из „Нека големият свят се върти“, Колъм Маккан, прев. Жени Колева

 

*

put down this suitcase
this weapon of yours
the struggle is over
you don’t need it no more
you can’t remember longly
you forgot about bored
and nothing’s the same
since you walked through this door

pas cap

Много животни, както питомни, така и диви, докато са малки, обичат да играят. Характерът на игрите се определя от начина им на живот.

този сюжет е познат
както се казва основен
още не сме пораснали
само игрите са други
не за опознаване на свят
а за лакомството на върха на пирамидата
и нищо не е в полза на интровертното дете но
тази площадка не ми е чужд ареал
схващам правилата
и отрано реших че не ставам
нито за актриса лошо се преструвам
нито за спортистка не умея да губя
от един момент нататък
регламентът ми е много прост
тази игра няма play again
само
гейм сет
тръгвай