бяс

get me out of this place,
get me out of this town

I can’t decide if I’m the one you need
or what you want out of life

—

Да не искаш да си тръгнеш. Да те принуждават да го направиш.

spoiler alert

Скоро гледах един епизод на Black Mirror (който по принцип не харесвам). Беше много добър и ще го разкажа, защото го мисля оттогава.

Та, сюжетната линия е следната: имаме момиче (Ейми) и момче (Франк), участници в Системата, която им търси партньор. За да намери най-подходящия човек за тях, Системата ги среща с различни хора. На всяка първа среща устройствата, които участниците носят постоянно със себе си, се активират едновременно от двойката и показват колко време трябва да прекара заедно.

Ейми и Франк имат само 12 часа. Минават години, за тях следват десетки връзки, нито една от които удовлетворителна.

Докато не се срещат отново.

Този път решават да не активират устройствата, с което не спират времето да тече, но не знаят колко точно им остава заедно.

Обаче Франк не издържа и активира двете устройства, което обаче е против правилата (трябва двама души да го направят, не един), и времето им – вместо пет години, както е зададено първоначално – намалява рязко, докато не им остава само ден заедно.

Разделят се и серията неудовлетворителни връзки се повтаря.

Докато Системата не сигнализира на Ейми, че е намерила подходящия за нея партньор. Човекът, с когото ще прекара живота си. Човек, когото не е срещала досега.

Преди да го срещне обаче, Ейми има право да се сбогува с един човек по избор. Тя, разбира се, избира Франк.

Когато се срещат, става ясно, че имат само 90 секунди да се сбогуват. Но те не са съгласни с този абсурд и решават да избягат.

Ейми и Франк се оказват в света отвъд Системата, в нещо като зала, пълна със стотици техни двойници. По-точно: 997 други двойки, идентични на тях.

Над двойката се появява надпис: от 1000 проведени симулации на връзката им (със събирания и раздели, както сме видели в протежението на епизода) в 998 случая Ейми и Франк обявяват бунт на Системата.

Епизодът завършва с главните ни герои на купон. Разцъкват приложение от порядъка на Тиндър и когато се мачват, приложението изписва 99.8% съвпадение.

Двамата се споглеждат и се усмихват един на друг под звуците на Panic на The Smiths.

—

И нищо, нали, освен че понякога така ми се иска животът ми да е този епизод.

Без този отвратителен spoiler alert – миналото.

3.45 : No sleep

просто наистина не мога да заспя, а часът е този, +/- няколко минути. обичам това време на нощта – само аз и лаещите бездомни кучета отвън. и звукът от тишина. и все пак инсомниите ми не са никак приятни, никак полезни, никак в подходящото време.

знам, че има хора, които лягат и заспиват. мразя ги.

това не е тъжен пост, даже не знам какво се пее в тази песен. в 4 без 15 сутринта, при положение че трябва да съм будна след 3 часа, хич не ми и пука.

Б. днес ми каза нещо много хубаво – казал съм каквото е трябвало, направил съм каквото е трябвало. имам чанта, но нямам багаж. i’ve got a bag, but no baggage. колко хубаво звучи.

колко ми се иска да е така.

pas cap

Много животни, както питомни, така и диви, докато са малки, обичат да играят. Характерът на игрите се определя от начина им на живот.

този сюжет е познат
както се казва основен
още не сме пораснали
само игрите са други
не за опознаване на свят
а за лакомството на върха на пирамидата
и нищо не е в полза на интровертното дете но
тази площадка не ми е чужд ареал
схващам правилата
и отрано реших че не ставам
нито за актриса лошо се преструвам
нито за спортистка не умея да губя
от един момент нататък
регламентът ми е много прост
тази игра няма play again
само
гейм сет
тръгвай

нещо за триене

Преди две години горе-долу по това време съм правила списък с 30 интересни факта за мен. Като го чета сега, ми иде да се гръмна, нито едно от тия неща не е интересно и освен това толкова си личи, че всичко, писано по това време, е с ясната идея, че някой ме чете и евентуално бих му станала симпатична. Ама аз самата изобщо не се харесвам. И не съм симпатична, къш.

Та понеже още не спя и е късно и си ровя, реших да го ъпдейтна/да видя кое още вАжи и кое – не.

1. Имам страх, че ще ми отрежат косата в градския транспорт, и затова винаги я замятам, придърпвам, проверявам дали е там един вид.
Все по-рядко (сиреч никога не) ми се случва, а беше як страх. Повод за смях.
2. Презимето ми няма наставка -ва. Принципно трябва да е Анатолиева, но е само Анатоли. Баба ми винаги ми пили на главата по този повод. Също се случва да се прави на приятно разсеяна как ми е презимето – като че ли не помни, или пък сякаш случайно бих могла да го сменя.
Е, много интересно, сума ти хора нямат НАСТАВКА.
3. Над бюрото ми има залепени снимки на хора/гледки/предмети/думи, които намирам за красиви. Един ден, когато заживея сама, планирам да имам цяла стая, облепена в снимки. Стая-вдъхновителка.
Стая вдъхновителка е без дефис, но стаята със снимки още е добра идея, макар че по-скоро държа на стая с книги. Иначе снимките на бюрото ми са същите, от години не съм ги сменяла.
4. Любимата ми група е Остава (ама т’ва всеки, който ме познава, го знае, и не е интересно).
Това понякога все още е вярно.
5. Учителка съм.
Вече не съм, но макар че преди се заричах никога повече, напоследък идеята и да преподавам някой ден не ми се струва лоша.
6. В библиотеката ми има около 5-6 книги, които съм си купила преди месеци и все още не съм прочела, но пък междувременно съм прочела един куп други…
Хах, 5–6. Т’ва ако броим книгите от последния месец.
7. Всеки ден си чета хороскопа на 3 места. Бяха 4, но си изтрих приложението на телефона.
Все още си чета хороскопа, но не така религиозно и само на едно място. И забравям редовно.
8. Винаги трябва да вървя отляво на човека, с когото съм, иначе губя равновесие, спъвам се и прочие.
Мда, това все още е вярно.
9. Не мога да карам колело.
Все още вярно.
10. Била съм и във връзка, в която са ме обичали повече, и в такава, в която аз съм обичала повече, и все още не знам кое е по-добре.
Все още вярно, макар че имам отговор все пак: нито едно. Да обичаш повече е хубаво заради емоцията, но любовта не може и не бива да е самоцел и когато балонът се спука и усетиш, че обичаш повече, вместо да се чувстваш свободен, се задушаваш. Да обичаш по-малко е убийствено, защото го усещаш непрекъснато, моментите на заблуда са много по-малко и малки. Но е спокойно. Което не е за пренебрегване. Също така в последните месеци се наплаших, че няма средно положение и че ще трябва да се примиря с едното. Ако опре дотам, съм си взела решението. Ако ли не, дано.
11. Мога да пея.
Ами май все още мога.
12. Но не мога да танцувам (въобще, въпреки че понякога си мисля, че имам чувство за ритъм, ама май не е така).
Определено нямам никакво чувство за ритъм и да, не мога да танцувам, но вече не ми пука ~~толкова~~.
13. Обожавам рокли, макар че не нося често. О, и дълги поли.
Купих си супермного поли и рокли, откакто написах това. Да живей!
14. Хич не обичам чай.
Пропих чай.
15. Никога не съм си чупила нищо.
Слава богу, все още вярно.
16. Боядисвала съм се веднъж и почти не си личеше.
Еми то на т’ва кое да не му е вярно.
17. По едно време се бях запалила да готвя (предимно сладкиши) и доста добре ми се получаваше.
Ок.
18. Чупя почти всички очила, които притежавам. Също губя обици.
Ами, да. Все още вярно.
19. Винаги когато се качвам по стълбите на подлеза на СУ откъм градинката на Невски, си заключвам показалеца и средния пръст, за да не ме прокълне циганката, която проси.
Циганката я няма вече, сега седи една баба там, но понякога все още си заключвам пръстите, нищо че не се спасих от нищо.
20. Водя радио предаване в студентското радио.
Минус едно предаване и – с повече непукизъм, отколкото скръб, минус едно приятелство.
21. Искам да си купя полароиден фотоапарат.
Но сега по-важно ми е да си купя апарат. И ще!
22. Много обичам чаши и часовници.
Все още важи.
23. Вече почвам да не съм интересна.
—
24. Никога не съм харесвала (или гледала с особен интерес) детски филмчета.
Аха.
25. Понякога много си мразя… всичко.
По-мила съм към себе си понякога. Но все още съм със същата убийствена самокритична нагласа.
26. Страх ме е от самотата и под самота имам предвид липса на любов, и под липса на любов имам предвид романтична, взаимна любов.
В три и половина през нощта през април, на 21 години, въобще не ме е страх.
27. Не вярвам в Бог, но празнувам Коледа и намирам това за лицемерно.
Изобщо не го намирам за лицемерно.
28. Имам цял списък с песни, които трябва да се свирят на погребението ми, но никой не знае за тях и не знам как ще стане. Също ме притеснява и фактът, че не всички знаят, че искам да бъда кремирана, а не погребвана – и ако случайно нещо се случи с мен, не знам дали ще се сетят изобщо.
Списъкът е на последната страница в жълтия ми тефтер с цитати.
29. Нещото, което най-много харесвам в себе си, са ръцете.
Нещото, което най-много харесвам в себе си, е смелостта. Ръцете ми също са хубави, да, но втф. Повърхностна 19-годишна Габриела.
30. Късогледа съм. Минус 1.5
Минус 2.0 и на двете очи.