I just wanted you to know that baby, you’re the best

https://4metamorphosis.wordpress.com/2011/06/21/1698/

Понякога имам нужда да знам, че не съм пълен провал. Ок, знам, че не съм. Понякога имам нужда да знам, че животът ми не е пълен провал. Пак тъпо, твърде млада съм, за да преценя. Добре, понякога имам нужда да знам, че животът ми дотук не е пълен провал. Че животът ми в момента не се проваля. Че ми тежи всичко, навсякъде и по много. Сякаш съм в неспирен идиотски спектакъл, в който играя ту ролята на малката сестра, слушаща историите на кака си с върховен (без)интерес, ту съм майката, пълна до последната клетка на тялото си със съвети, които никой не слуша, от които никой няма нужда; ту момичето, за себе си поне, момичето, нито дете-нито жена; нито майка, нито сестра, не съм ничия, принадлежа сама на себе си, и понякога е избор, а понякога просто никой друг не ме иска. Когато Ники казва, докато не се разочароваш от човек, когото обичаш, няма как да разбереш, аз казвам, че съм поначало разочарована и горния пост малко или много говори за това. Без въобще да става дума за Косьо. Не го харесвах чак толкова. Май. Мисля, всъщност, че никога не съм била влюбена. Не е ли тъжно? Но когато те разочароват преди да искаш и да можеш да схванеш какво е разочарование, когато те дамгосат така, че осъзнаеш, че си повреден години по-късно, когато във всеки търсиш недостатъка, когато умишлено си забраняваш да обичаш, защото знаеш, че има шанс да обичаш само ти, когато подсъзнателно се страхуваш от всекиго, да не би случайно да е като онзи, когато дойде мисълта, че може и ти да направи същото като него, че ти си негова, смешно, но си негова в някакъв идиотски и абсурден смисъл, че злото в теб е вътре и може и да си способна на отприщване (а ти си, доказваш го, защото си недотам добронамерена и мила, понякога болиш и нагарчаш); мисълта те разрушава, защото ти си нечия част по default, но не си била пожелана. Ти си нечия част, но някои части се губят. Без бъбрек можеш да живееш, макар и one crappy life, без част от черния си дроб също можеш, неговите клетки се регенерират, но без други части не можеш, не успяваш и мислиш, че си го направила, и най-вероятно си, но колко по-лесно е да търсиш проблемите някъде много навътре и много назад и най-вече много не в теб. О, боже. Един ден да съм daddy’s girl, не ми е нужно повече. Да пробвам какво е.

Страхотен патос. Аплодисменти. Завеса.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s