по повод безгранично тъпата “поезия”, римите тип сочно/точно или как не искам да пиша за ежедневието и да се опитвам да го превърна в поезия, разправям на майка ми:
“Еми, все едно да напиша:
станах сутринта
преместих датата на календара
и осъзнах
че денят вече не е същият”
майка ми се включва:
“сложих кафеварката на котлона..”
аз:
“кафето изкипя”
майка ми:
“отворих шкафа, съборих чашата с вино
виното се изля в супата
няма нищо за ядене
няма вино
няма супа”
времето тук блика на тласъци – като петрола 