Бях на двайсет и две. Просто исках дните ми за малко да станат по-вълнуващи, да посягам към обикновените неща в живота си и да ги превръщам в нещо ново, без никакви задължения към миналото.
из „Нека големият свят се върти“, Колъм Маккан, прев. Жени Колева
*
put down this suitcase
this weapon of yours
the struggle is over
you don’t need it no more
you can’t remember longly
you forgot about bored
and nothing’s the same
since you walked through this door
времето тук блика на тласъци – като петрола 