11 години

Дом, убежище, скривалище, кошче за емоционалните ми изблици, хроника на тийнейджърските ми години, на двайсетте ми и ще видим на какво още. Сприятеляване, разприятеляване, влюбване и разлюбване, страх, смях, много неуместни намеци, понякога откровени глупости. Мястото, където идвам, когато ме е страх или съм гневна, или тъжна; и по-рядко, когато съм щастлива, защото щастието се опълчва на езика. Тук всичко е странно спокойно, утихнало – дори когато темата е драматична (а кога ли не е!). Оставям части от себе си, които след това трудно си спомням. Винаги съм изненадана, когато се чета. Все едно не съм аз, все едно няма как да съм написала всичко това.

Радвам се, че покрай този блог съм се запознала с някои чудесни хора. Изпитвам срам всеки път, в който някой ми каже, че е чел нещо тук, но се надявам поне един човек да се е припознал в нещата, които съм писала, и да му е олекнало от това. Не съжалявам за прекаленото споделяне, каквото и да означава това. Получавала съм доста такива коментари (предимно от хора, които влизат редовно да чета какво съм overshare-нала), но те вече не ме касаят. Искам да допълня, че в този блог има място само за един егоцентрик и ще трябва да съм аз.

Харесва ми това място да съществува. Въпреки всичко. Въпреки че с годините нещата, които не мога да кажа тук, са все повече. Обичам го и ще остана, докато ми се пише. Или колкото ми е писано.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s