само още малко
и лъчът ще пробие облака
само това да мине
и повече няма нищо
този път последно
и така хиляди финали
не искам да бъда никой друг
но понякога съвсем не искам да съм себе си
и всички тези неща толкова натежават
че си казвам
ей сега всичко ще се оправи
и аз най-накрая ще стигна високото
а тръгването назад ще е само набиране на скорост
като самолет преди да излети
времето тук блика на тласъци – като петрола 