;

Някакви безветрени вечери ми шепнат.
Подкожните въстания достигнали са апогея си.
Градът е тесен, всичките места са умалели,
не са по образ и подобие на мен, не са ми по размер.

Какво си сътворих от няколко големи булеварда?
Момичетата, дето съм била, разлистени по главните артерии;
умът и кожата – одраскани последователно по сградите,
а думите ми се превъртат до безкрай – без никакво споделяне.

Наричам по презумпция и дом, и къща
парчета град, когато липсва ми усещане за място,
но бягствата се разчертават все по-често във главата ми – със адрес за вбъдеще,
а дестинацията дотолкова е ясна:

другаде.

 

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s