и с други сме вървели този град
та стъпките ни са оплетени от чужди думи
и някак ретро, винтидж, старчески почти блестят
очите ни, облечени в настъпващия юни
и с други сме вървели този град
и устните ми са разказвали мистериите му бурно
от раз намразили не него – тъмния му смях –
са ме контрирали, а аз съм им отвръщала “безумци”
и с други сме вървели този град
и искали сме да им пуснем уличния шум, макар че само ние си го чуваме
и колко пъти съм се спъвала не-с-който-трябва крак
и съм овиквала разбриданите тротоари в тъмното
и с други сме вървели този град
но никога не съм изпитвала такава жажда за изгубване
и изучаването му под твоя саундтрак
е чудно, колкото взаимното ни сбъдване.
времето тук блика на тласъци – като петрола 