Пазя леглото и си преписвам цитати от “Литературен вестник”:

СКИЦА КЪМ УТРОТО
Ще се изметне гамата, звуците ще се втурнат надолу
по стълбите, след първия от съседите, държейки се за стената.
Бийтълсите ще погледнат с иронично око от обложката.
Рамото на грамофона ще се вдигне безшумно, за да усмири врявата на сетивата.
Ще се опиташ да оглушееш, когато мислите като познати просяци
приближат до главата ти с мръсна шапка.
Студът ще нахлуе под одеялото, ще обхване бедрата ти
в ледена хватка. И ще търсиш екстаза с посърнали пръсти.
Той ще въздъхне насън и ще срути лавина.
Ще се разплачеш. Ще се върне съзнанието
и ще ви завари, нещастни.

***

повярвай всичко все още ти предстои в началото няколко улици
после асансьорът с натуралистични рисунки на съвкупяваща се двойка
окото на съседката в шпионката и вече горещото кафе телевизорът
репродукция на Сезан на гвоздей влюбен в стената
до уши до смазаната глава всичко все още
ти предстои осем часа сън
утринната нежност на радиатора и обичайният комплимент на вестникаря
продължавай още само няколко улици върви постарай се да заспиш
а сутринта се опитай да станеш защото рано пиле рано пее
в казана
защо стоиш върви върви всичко все още ти предстои говорех
май нямаш и осемнайсет
всичко още ти предстои говорех а то всичко вече бе станало

***

ПИСМО ДО АННА-МАРИЯ ВМЕСТО ЦВЕТЯ
Казвам се Яцек Подшадло.
На 26 години съм.
Когато бях малък, мечтаех за момиче като теб.
И после, през годините.
Опитвах да принудя няколко жени да бъдат теб.
Бих искал да те опозная отблизо.
Да видя какво носиш под кожата.
Да построя батискаф и да погледна на дъното на окото ти.
Затова ми прости изхвърлянията.
Ще опитам да създам ново течение в поезията.
Защото се срамувам от бездарието, с което говоря за теб.
А междувременно ще вградя в стихотворението акростих.
Никога не ще се наситя да повтарям имената ти.
На тях се уча непрестанно като дете на първите свои думи.
А също като старец на последните.
Мъркането на новородено и мърморенето на столетника старец – ето езиците
на които ни се разкрива тайната.
Архипелазите разказват за нея на език закодиран в разположението на островите.
Разказват за нея контурите на моретата, устията на реките.
И платата на Андите и блестящите върхове на планините от лед.
Я да поговорим със земята, да си вземем горещ душ в гейзерите
на Йелоустоун, да се огледаме в огледалото на Няса,
да изстудим вино в Оймякон.
Още не са се стопили ледниците и моретата не са попили в земята.
Цветята разтварят предпазливо листенца като геодезисти набелязващи
места за детски площадки и градинки.
А аз нямам куража да ги откъсна.
На 26 години съм.
Казвам се Яцек Подшадло.
Бих искал да те опозная отблизо.
Красотата винаги ме е обезкуражавала.

(Яцек Подшадло)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s